Sportотии

1.12.09


Спомням си, че когато бях в 12 клас всичките ми съученички тръгнаха дружно на тае-бо, за да влязат във форма преди бала. Тае-бо: с такова екзотично име нямаше как да не привлича амбицираните девойки. Всички се оплакваха след тренировки как едва мърдали и как инструкторката тотално ги изцеждала. Тогава просто слушах историите им, решена, че някой ден и аз ще опитам. Не предполагах, че от това ще се породи дългогодишна страст и едно приятелство, което заедно с гореспоменатата инструкторка, Рене, определяме като "вибриране на еднакви честоти".

Спортът се превърна в моя слабост едва преди няколко години. Няколко специфични случки от детството ми ме бяха навели на мисълта, че от мен спортистче няма да излезе, защото съм прекалено дребна/ прекалено...хммм...неслаба/ прекалено несръчна или прекалено бавна. В първи клас ходих на народни танци, но плоскостъпието ми не ми позволи да продължа, краката ужасно ме боляха. После беше модерна художествената гимнастика, но нашите деликатно ми скършиха мерака, като намекнаха, че там момиченцата са по-слабички. В училище мразех физическото, главно защото игрите с топка ме ужасяваха, но пък с покриването на нормативи на 50 и 300 м. бях доста добра. И така допреди 5 години, когато открих тае-бото за себе си. И не какво да е, а тае-бото на Ирена. Няма по-енергизиращо, по-тонизиращо и по-освобождаващо нещо от тренировката на Ирена. Само да я гледаш ти стига да се амбицираш. Има дребна стегната фигура с изящни мускули като на балерина и може да засрами (даже съм сигурна, че засрамва) всяко ново поколение дванайсетокласнички, които отиват при нея да ваят тяло. Опитвала съм и други тае-бо тренировки, но винаги съм си мечтала за онази пареща болка в мускулите след шейсетото повторение на еди кое си упражнение по еди коя си мускулна група, което постигам благодарение на Рене. Мога да кажа, че заради на нея започнах да изпитвам искрена нужда от спорт.

Дните си на скука и празнота в Англия реших да запълня със спортуване. След като видях, че груповите им тренировки не струват (само си представете 50 слона, които едва помръдват и инструкторка, която я мързи, та две не вижда), реших да опитам фитнес залата на университета. Сеа вече всичко зависеше от моята готовност и отдаденост към крайната цел. В началото не издържах и 10 минути на пътечката, но пък за няколко месеца постиганх чудесни резултати. Личен връх смятам 6-те км., които бягах без почивка по крайбрежието. Аз, човекът, когото обичам, морето и насрещният вятър. Удивително! Умората след спорт е най-хубавото нещо, което може да ти се случи (след секса, разбира се). Рени ми е казвала, че дори в моменти, когато й се струва, че не й се тренира, настъпи ли часът за тае-бо, тялото й се затопля, пулсът й се ускорява и след това е нов човек. Точно така си е, тялото си го иска. То знае по-добре от мозъка.

Казвам тези неща поради две основни причини. Спортът, движението лекуват духа. Изчезват комплексите, несигурността. Изприщвам се като видя как осмокласници набиват дюнери или понички с кола, а коремите им висят над плитките дънки. Чипсоманията по училищните барачки е създала затлъстяло поколение, чиито паласки му пречат да види собствените си интимни части. Според мен спортът е въпрос на самоуважение и не мога да си обясня защо има родители, които не насочват децата си към нещо по-градивно от обикалянето на моловете. Второ, за бога, резултатът от постигнато те кара да се чувстваш великолепно. Случва се, разбира се, да качиш килце или две в кофти период, но спортът е единственото, което може да те избави от натежаването на душата. Ако пък си упорит и имаш късмет, скоро ще се запознаеш със собствения си релеф. Истината е в постоянството.

Скоро си направих татуировка, която обобщава стремежа ми към синхрон на тялото и душата. Имам си гурута в работата и в двете области и някак съм уверена, че щом съм го татуирала, съм дала тържествена клетва пред самата себе си никога да не спирам да се развивам. С печат, който остава завинаги. Двете неща са неразривно цяло и до голяма степен зависят едно от друго...Междувременно с Ирена (и мъжете ни) хапваме охладени еклери и ги поливаме с гъсто червено вино. Няма проблем, ще ги изгорим, пък и щом душата е спокойна, тялото приветства всички калорийни бомби и ги превръща в положителна енергия. Щастието не тежи.

http://www.facebook.com/group.php?gid=140833182733&ref=ts