Of Shoes and Men

4.12.09


Жените обичат няколко неща супер, ама супер много. Обувки, пазаруване, секс, обувки и мъже. О, и обувки... Но нека се върнем на предпоследното. Всъщност цялата компилация звучи направо утопично и забележете колко тясно са свързани изброените неща: една мацка отива на шопинг, купува поне 2 чифта обувки и това толкова й подобрява настроението, че изведнъж либидото й се изстрелва в небесата. Както и да е, важното е, че свързващото звено тук са мъжете, защото колкото и обувки да имаш в гардероба си, те не могат да бъдат твоя опора, камо ли да ти носят от онези вездесъщи пеперуди в стомаха. Т.е., да ме прощават някои дами, мъжете стоят една идея по-високо в йерархията от стилето-пристрастяването.

Има определен брой фактори, по които мъжете "бият" обувките... Да видим.

Размерът. Да, дааа. Хубаво е обувките да са малки, елегантни и прибрани, но един мъж е много по-впечатляващ, когато е голям. Чували ли сте легенди за това, че носът, стъпалата или ръцете могат да ви дадат почти идеална картина за това как стоят нещата south of the border? Моята скъпа английска приятелка Катрин беше много изненадана, когато я просветлих относно тази теория. После като помисли, напълно се съгласи, а тя е жена, която, образно казано, е видяла и 2, и 200. Ето защо, правило номер 1, колкото и налудничаво да звучи, е: никога не излизай с мъж с малко носле или 39 номер обувки (освен ако не е 9-годишният ти син, примерно). Аз лично имам особен фетиш към крака и носове и колкото и да е прекрасен един мъж, ако съответно те не са му големи, не мога да се пречупя да го захаресвам. Затова не харесвам и Брад Пит. Освен, че лустрото му ми накъртва, бебешкото му носленце по-скоро ме кара да искам да го пощипна закачливо, а не да му се нахвърля, както бих се нахвърлила на Хю Джакман, например. Слава богу, светът е пълен с едри, внушителни мъже, така че женските очи винаги ще могат да се плъзгат доволно по (hopefully) набраздената им повърхност.

Шофирането е другото нещо, което чифт бели сандалки не може да прави. A по шофирането можеш да съдиш много за един мъж, направо е удивително. Поглеждаш в ляво и виждаш съсредоточения и същевременно спокоен профил, вените на едната ръка, обхванала волана и плавните движения на другата, която сменя скоростите. Това последното е едно от най-сексапилните неща, защото има мъже, които така леко докосват лоста, че няма как да не си представиш как същите уверени движения могат да бъдат насочени по тялото ти. Да оставим настрана удобството да те возят, мъж, който кара е просто интересна гледка. Има нерваци, които рязко набиват спирачки или са се излегнали на седалката като на шезлонг, та само главите им се подават над волана. Такива или прекалено претупват нещата или са ужасно мързеливи. Има и други господа, които лесно се разсейват докато чакат на светофар, а какво да кажем, ако се разсейва лесно и в любовта. Най-хубавото в случая е, че благодарение на шофьорските умения на един мъж можеш бързо да изкалкулираш и другите му такива и така да си направиш дългосрочна прогноза за ще-я-бъде-ли-няма-ли.

И така. Колкото и емоционално зареждащо да е купуването, носенето и притежаването на едни обувки, не е толково тръпкаво като да намериш и завладееш един мъж. Избягвам съзнателно глаголите за притежание що се отнася до мъжете, защото те излишно усложняват положението. За разлика от обувките, на мъжете трябва да им се наслаждаваме от лека дистнация, за да не накърним чувството им на свобода, но съгласете се с мен, аурата, мирисът, докосването на един мъж може да бъде много всепоглъщащо. Да не говорим, че ако си уцелила в десетката, мъжът може да те дари с почти нестихващо вълнение, което, прибавено към твоите собствени приливи и отливи, гарантира тотална липса на скука. Прост пример: ядосваш му се, скарвате се, искаш да го фраснеш, но навместо това се сдобрявате, а именно сдобряването няма как да го получиш от бебчетата от естествена кожа.

И не на последно място, мъжете имат лечебна сила. Обувките също, но само за малко. От опит зная, че чифт обувки може да те зареди едва за няколко часа и след това адреналинът ти се сгромолясва, както се сгромолясва баланса на кредитната ти карта. Или да го кажа по друг начин, да сравняваш удоволствието от двете неща е като да сравниш секса с вибратор и секса с човек. И първото си има своите плюсове, но не се запечатва в съзнанието ти така както онези съкровени, изтискващи, бесни, крещящи 2 часа. Що се отнася до лековитото свойство на мъжкото съсловие, освен че ти излиза много по-евтино, то може да те отърве от всякакви задръжки и психо ключалки с катинари колкото Марс. Не съм феминистка, затова смятам, че само същество от противоположния пол може да те отвори за скритата половина от твоето аз (макар че с първите няколко опита се постига обратният ефект). Мисълта ми е, че докато обувките ти може след няколко месеца да потънат в забвение (и прах от неизползване), всеки мъж, който срещаш те маркира по свой собствен начин и ти разкрива неща, които не си знаела за себе си. Няма да кажа, че те прави по-силна, защото мразя това клише, но да речем, че те прави по-завършена.

Разбирам напълно сляпата женска обич към красивите обувки. Знам, че се дължи на временна неспособност да задоволиш някаква своя емоционална недостатъчност, както и от мисълта, че с нови обувки няма как да останеш незабелязана. Така е, няма как да избягаме от обувко-жадната си природа. Но само мъжкото присъствие е способно да те освободи от горните две предпоставки и да те накара да си преосмислиш приоритетите. Не казвам да спреш да си купуваш обувки. Казвам, че докато обувките просто се носят, мъжете ти носят увереността да тракаш с 8-сантиметрови токчета по паветата и да си мислиш, че светът е твой.