Je ne regrette rien

26.12.09


Дошло е време за равносметка, то се е видяло. От няколко дни ми напират едни мисли за дърпане на чертата, обръщане на страницата, изхвърляне на старото. Не понасям да живея на границата, било то между старо и ново, било то между зима и пролет или пък онзи гаден момент преди да заспя, когато вече искам да е утро. Искам веднага да скоча в следващия етап (уж- на чисто). Имайки предвид, че не вярвам в новогодишните обещания, които си отправяме между 31.12 и 01.01, реших да направя една проста рекапитулация и да видя как мога да използвам паденията си като трамплин за нещо хубаво през идната година.

2009 беше странна година на почти родилни академични напъни, слава богу- успешни, излюпих се магистър. След като посветих целия си съзнателен живот на езика-да го уча, да го анализирам, да разнищвам механизмите му, да го вкарвам в контекст и после да го изкарвам, да си играя с думи, да ги пиша, да ги чета, да ги ги разбирам- това, което се получи от мен е човек англицист с влечение към медиите. И толкоз. После разбрах, че това някак не стига, когато си си поставил ултраневъзможни цели. Установих, че образованието в чужбина не значи, че ще те лапнат като топъл хляб тук. Научих, че да работиш за добри пари е равносилно на компромис с желанията ти и тотална липса на предизвикателство. Дипломата е просто хартийка, знанията и уменията ти са недоказуеми докато някой не ти подаде ръка и не реши да ти повярва, образованието не е ценност тук. Нито стремежите ти. Нито борбеността ти. Цяла поредица от събития ми смачка хъса, озлоби ме и накрая ме примири. Теглих чертата на формалното учене. Вече ще уча от себе си.

2009 беше година на самолетите, автобусите, влаковете, лондонското метро и "Please mind the gap between the platform and the train". Разкошни места, удивителни замъци, старинна дивност, заспала вековен сън, дъжд, сладолед, вятър, синя кола и паста за зъби в найлоново пликче. Английски плаж на 01.06, български плаж в разгара на юли- тенът навсякъде е различен. Обичам да виждам нови неща, да слушам за тях, да ги снимам, да ме снимат насред тучните ирландски полета и да ям миди на кокетна брюкселска уличка. Очите хранят мозъка със спомени, които остават завинаги. Пътуванията са най-прекрасното нещо на света- попивам толкова много и толкова повече искам! Прекрасна година за пътувания!

2009 беше година на новите запознанства. Създадох чудесни приятелства, скрепих стари, опознах онези "просто познати". Ядох чипс с гуакамоле с германка, полякиня и французойка, обсъждахме мъже и есета за края на семестъра, пихме cider и се лееше евтино вино. Обядвахме в Уедърспуунс, танцувахме, гледахме филми, споделяхме, смяхме се (не сме плакали, но нали истинските приятели не те карат да плачеш), давахме си излишни акъли. Заживяхме заедно с Диди, наядоха ме дървеници, умрях от студ и напуснах. После заживях и със Слави, с която си топлим месо на котлона, правим салати, ядем кус-кус на закуска и си пием кафето заедно през уикенда, и пушим цигари. Прекрасни приятелства!

2009 беше любовна година, дали е успешна- не зная. Тичах с вълчици, (тичах и на бягащата пътека), надбягвах се със страховете си, с предразсъдъците си, с резервите и вътрешните си тапи. Обичах толкова силно, че буквално се разкъсвах на две. Или на двама. Ненавиждах се в даден момент, после си прощавах, после ми прощаваха. Обичаха ме (да, в множествено число ме обичаха) и беше прекрасно и ценно, и диво, и невъзможно, и пречистващо. Исках да разбера защо така става, защо искам да седя на два стола. Не разбрах. Само видях, че обичта е истинска, когато е честна, когато прощава, когато въпреки раните, пак се изправя. Рене ме научи, че, за да обича човек му трябва сигурност, а за да е влюбен-несигурност (по Бегбеде). Толкова много се съгласих с това, че ми стана лична максима. Научих също, че влюбеността те погубва, обичта те крепи,а сексът може и двете. Научих да не съжалявам за нищо, да се радвам на всичко, което се случва и че няма да умра от рак, само защото съм жена с вълчи пориви. Беше водовъртежно!

2009 беше трансфоримираща. Още миналия декември ми казаха какво ме очаква (според астрологичните подредби) и се оказа истина с точност до дни. Прослушах нова и по-добра музика, разпали се интересът ми към фотография, станах по-егоистична, смених рязко 2 цвята и накрая пак се върнах към спокойното тъмно-русо. Не страдах от безсъние, не се научих да правя пилешка супа, проядох суши, спортувах почти всеки ден, опитах FMC Chenin Blanc и се влюбих завинаги, видях най-красивата гледка, направих си трета татуировка и разбрах, че трябва да пиша.

През 2010 ставам на 25, на 25 число, в средата на годината (малко след лятното слънцестоене). Надявам се това да е последната година на главоблъсканици, съмнения и стоене на един крак. Искам завършеност. Искам Тея да свикне с пълното си име, Доротея, искам да се чувства ЦЯЛА.