Обръщам гръб.

25.12.09


Изпитвам коледна недостатъчност. А вчера по новините чух, че имало и празнична депресия. Симптомите: нежелание и страх от пазаруване, тъга, самотност, ненавист към хората и тяхната прекомерна еуфория и тегаво чувство за неосъщественост. Все едно за няколко дни остаряваш с десетилетия. Огромна оловна топка е заседнала в гърлото ти и празничността ти е отдавно забравено понятие. Искам да се телепортирам в небитието.

Май започнах да губя вяра в хубавото, да не говорим, че в Дядо Коледа май никога не съм вярвала. Не вярвам в падащи звезди, в еднорози и в сбъднати желания. И в златни рибки и джинове не вярвам. Напоследък все по-често се случва да ми е хубаво само когато пия вино в приятна компания. Да, виното помага да виждаш идеалния живот, идеалните хора, идеалното всичко.

Абе как да ви кажа нещо хубаво като всичко ми се струва супергрозно и уродливо, и консуматорско, и прекалено. Изкривена ни е представата за празниците, изкривени са ни мозъчетата. Личната ми черна дупка допринася за цялата гадост и освен да вливам отрицателната си енергия в спорт и пушене, нищо друго не ми остава. Авто-агресия. Ако декември беше май....