Женскости

20.12.09


Тъй като усещам, че почвате да приритвате за моите свободни съчинения, реших да ви посветя в моята теория за жените и защо приятелството между жени е много по-натоварващо отколкото между мъже. Аз харесвам жените, 80% от приятелите ми са жени, обичам да ги наблюдавам, да ги слушам, да ги анализирам. Като типичен cat-lover мога да кажа, че жените също ме харесват и в повечето случаи намираме общ език. НО! Но, сме толкова многопластови и толкова си приличаме в различността си, че е невъзможно да обичаме всичките си пластове, форми, прояви, приливи, отливи и лунни настроения.


Има една книжка, известна сред лингвистичните среди, Women, Fire and Dangerous Things, Lakoff. Както може да предположите от заглавието, има намек, че всички гадости на този свят на повечето езици за от женски род. Готино, а? Да, тук имаме право на леко самодоволство, но важното е, че по default нас ни напъхват в една категория с мизериите, природните бедствия, деструктивните и деградивни дейности и забележете, дори Смъртта е вечно жена. Сигурно историята, митологията и биологията имат доказателства в помощ на тази теория и аз няма да споря с тях. Просто ще кажа какво друго допринася за цялата весела картинка.


Първият ни "недостатък" е, че не сме мъже и следователно нашата завист към мъжете рефлектира върху поведението ни. Затова има мъжкарани, мъжемелачки и мъжемразки, например. Колкото по-недоволна от себе си и от пола си е една жена, толкова повече й куца комуникацията със себеподобни. И от там се почват едни драми, едни сълзи, едни сополи, едни удрания на шамари, едни ругатни, едни опити за самоубийства и писма до "Море от любов"... Красота ви казвам!


Другото е, че жените владеят завистта до съвършенство, ама прикриването й- до...никак! Почне ли се от парцалки, гримчета и обувки и се стигне до мъже, жената може да е вечно недоволна от своето и винаги да си пада повече по това на другата. Злобата придава един особен блясък на очите, те се изцъклят неестествено и бодат като игли. Толкова е очеизвадно, че не е за вярване как някоя може да си помисли, че съумява да си прикрие завистта. От това почва да страда и женското приятелство. За Бога, дори между мен и сестра ми може да има завист (защото, например, тя е по-малката, а е взела по-хубавата коса), а да не говорим за приятелки. Лесно е, достатъчно е на едната да й провърви и другата вече почва да се чувства нещастна и забравена от Господ. Неспособността да си щастлив за щастието на другия също е завист.


Жените са емоционални, те са лунни същества, най-често оприличавани с котките и вълчиците в животинския свят. Всичко това ги е дарило, освен с интуиция и сложност, и с безконечни колебания, изострена чувствителност и ранимост. В модерния свят това се нарича лигавене. Ние сме социално заклеймени за лигави и това едва ли може да се промени. Маркирани сме- гласът, говорът, жестовете и състраданието- всичко това ни прави различни. Всеизвестен е случаят с Маргарет Тачър, която принудили да работи върху гласа и изказа си, за да може да звучи достатъчно авторитетно и мъжки. Това включвало използването на по-малко метафори, епитети и снишаване на тембъра. Факт е, че и днес меките душици никой не ги слуша...


Като стана въпрос за езика, жените, както знаем, говорят тотално различен такъв от мъжете. Култовите муци и мило, употребявани между приятелки, не показва особено издигане над лиготията. Те може би се използват за установяването на някаква специална връзка между приятелки, но всъщност термините са толкова масови, че са загубили всякакъв сплотяващ смисъл и просто звучат... лигаво.


Има и други неща, които не харесвам в пола си- ние клюкарстваме, ровим, пъхаме си носа там, където не трябва, търсим романтика там, където думата с Р е табу, често бъркаме секса с любов и някои мъже с принцове. НО! Но ние сме чувствени, диви, любопитни, щедри, раздаващи се и съзидателни. Цялата тази сложнотия прави приятелството между жени толкова непостоянно и тежко. Затова винаги ще ми е интересно да наблюдавам жените, да им се дразня и да се гордея, че съм част от тях. Е, има си няколко дни в месеца, в които бих дала едната си ръка, за да бъда мъж, но пък кога ли щях да разбера като мъж някои тайни удоволствия... като multiple orgasms, ходенето на токчета и клюкарстването с приятелка...