Размишления на по пилешка супа

10.12.09


Слави: Четох една статия, в която се казва, че някои мъже, веднъж разочаровани от любовта, затварят чувствата си в една кутия и си ги кътат, смятайки, че моментът да я отворят никога не е подходящ. Все отлагат ли отлагат, докато един ден, толкова привикнали към състоянието на затвореност, чувствата в нея се превръщат в прах и пепел и вече не са способни да се отдадат на друго човешко същество.
Аз: Ми да, сигурно, както случая с А. (А- като анонимен притежател на такава кутия). Разочаровал се е веднъж, при това доста сериозно и когато идва момента отново да си отвори кутията, разбира, че в нея нищо не е останало и е напълно happy да обича и да живее само със себе си.
Слави: Да! Или като А1 (А1-друг притежател на прашасалата кутия). За истинската си любов говори или съвсем оскъдно, или никак, а за последвалите я госпожици излива каква ли не словесна мръсотия. Толкова много се е фокусирал върху себе си, че хич не подбира с коя се прегръща, с коя се целува, на коя пише смс-и и коя чука. Все му е тая. Кутията е заключена вовеки. Той сам си го казва.

Този разговор се случи снощи докато ядяхме пилешка супа и пиехме от домашното вино на бащата на Слави. Самата тя се прибира трупясала от работа, ама винаги намира време за мен и за нашите разговори, в които разпъваме мъжете на кръст и после ги възкресяваме. Най-якото е, че обикновено превъртаме едни и същи мотиви, обаче пак си ги повтаряме от любов към собствените си грешки. Повтаряме си ги вербално, сигурно ще си ги повтаряме и житейски (сакън, пепел ми на устата!). Та за мъжете говорех и за техните мистифицирани кутии, където държат своите чувства. Уау, много пък сантиментални станали... Аз винаги съм се чудила защо когато обичаш някого трябва да си измислиш 100 000 причини да не бъдеш с него... Като Скарлет и Рет, като Кари и Тузаря, като Инджи и Мехмед (въпреки че без да съм гледала и половин серия от това, мога да успокоя читателите, че Инджи и Мехмед ще се съберат). Защо трябва едно разочарование да се драматизира до такава степен, че да се осакатиш емоционално и да се изолираш от възможността за потенциален любовен съвпад. Ама обяснете ми, моля ви се, не разбирам! И от друга страна е пълно с нелепи двойки, които или са като Красавицата и Звяра, или са готови да си издерат очите в мига, в който застанат един до друг. Баси, светът е пълен с недоразумения.

Е, не мога да не отчета, че има и един друг елемент, код "Забраненият плод". В този случай човек иска точно това, което не може или по някакви причини не бива да има. Да, в такива ситуации е възможно да се стигне до любовни сакатлъци, които в последствие водят и до ментални изменения, ама с Божията помощ, ще се излекуваш и ще остане само леко сърдечно охлузване. Няма да ви говоря за Забранения плод, защото хората са изписали какви ли не фермани по тази тема, пък и не се чувствам като най-подходящия човек за нравствени поучения.

С всичко изписано дотук мога да обобщя следното: Версия първа. Мъжете могат да бъдат изключително емоционално задръстени (евфемизъм за прости) и да си мислят, че нищо по-малко от жена с външността на Николета Лозанова и ума на Мария Кюри не ги заслужава. Тези индивиди най-вероятно ще тънат в собствената си саможивост и самодостатъчност и дори няма да осъзнават колко са ПРОСТИ. Версия втора. Жените толкова са обули световните панталони, че на мъжете не им остава нищо друго освен да заемат примиренческа поза и да се отдадат на сантименти. В този случай няма какво да ги виним, че попадат на злобни кучки, парцали, меркантилни свраки и т.н. И аз да бях мъж, и аз нямаше да си тотворя кутийката за гореизброените.

Мацки, отваряйте си очите на 4! Светът е голям и мъж дебне отвсякъде. Още в началото можете да видите знаците на прашасалата кутия, а ако ги видите, знайте- causa perduta. E, може и да си струва да прекараш известно време с такъв младеж, но по-далеч от гащите му едва ли ще стигнете.