Искрено и лично

8.12.09


Отдавна не съм правила нищо драстично по косата си, но усещам, че нуждата започва да набъбва. Вълчицата в мен нещо е освирепяла и скоро ще започне да буйства. Прекалено дълга зима беше. То не беше рев, не беше студ, не беше негърски госпъл в 9 сутринта в неделя, не беше гранатено червена боя за коса, то не беше прекаляване с виното, прекаляване със спорта... Прекаляването така лесно ми се отдава (от наранената ми Венера било), но едно мини-генералче бди да не би да изтрещя съвсем.

Да ви кажа аз за Англия. Да живееш в чужбина за цяла година, в страната на ходещия по улиците бекон, който на всичкото отгоре те поздравява любезно, е нещо много интересно. Въпреки уредения си живот, не можах да се почувствам като себе си, дори се изкривих още-повече. Всичко идва от факта, че работа за мен нямаше, а в един етап се отказах и да търся. И настана депресия. Мразех Острова, така както мразех chav-ите и гадния им акцент. Разбира се, взех най-доброто от там- много пътувания, малко по-добре оформено тяло и диплома с Merit. Когато стъпих отново на българска земя, си отдъхнах облекчено.

Сега, 3 месеца по-късно, работа все още няма и разбирам, че не съм единствената postgraduate from a British uni, която не успява да се реинтегрира. Имам проблем- високи очаквания, високо самочувствие, високо целене. Копнея да работя тук, в страната си, но излиза, че тя се е свила в своя световнокризисен пашкул и не ме допуска. Скоро попитах един HR защо след като съм пратила автобиография поне на 10 места, където отговарям на абсолютно всички изисквания не ми се обаждат. Оказа се, че уважаемите работодатели си имат скрити изисквания за профила на кандидата, такива, които знаят само HR фирмите. Така че в един момент може да се окаже, че колкото и да пасваш за една позиция, ако не си Лъв от Младост 1 и не си завършил точно в УНСС, може да си гледаш работата. И така, драги ми Смехурко...

Напоследък мисълта за Англия се прокрадва все по-често. Мисълта за бягство. Мисълта да отидеш на място, където няма скрито покрито и законите са закони за всички. Все пак, надеждата, че нещо ще изскочи и тук не умира.

Имам около седмица да реша какво ще направя с косата си и дали ще го направя.