Съвременните хестърприни

5.12.09


Според един познат, за да се случи нещо между мъж и жена, събитието зависи изцяло от жената. Независимо дали говорим за изнасилване или за любовна връзка. Т.е. жената може да е виновна, ако някой изтрещял психопат я нападне в някоя тъмна уличка, може да е 'виновна' и ако мъжът на живота й й предложи брак. Не мога да се съглася съвсем. Това би означавало тотално признание, че жените са по-влиятелни, да не кажа по-могъщи, което е абсурдно, разбира се. Другото е, че не съм чак толкова еманципирана, че да мисля, че жената може да прави всичко сама; неслучайно има два пола и за да се стигне до нещо между Х и У, трябва да стане с участието и на двамата. It takes two to tango. Така че, моля ви, хора, не си мислете, че жената всичко сама си го проси, от побоя в някоя панелка до обяснението в любов. Винаги има и мъжко присъствие.

Заради всичко това не съм съгласна с вината, която се насажда върху женската психика, затова, че била емоционално лабилна, рационално дебилна и физически лесно ебилна. Накратко, всите човешки слабости са първостепенни характеристики на жената. Мъжът е умен, всезнаещ и всемогъщ, а тя е идиотката, дето не се е стърпяла и отхапала ябълката (която , забележете, расте на Дървото на познанието). Ами нали любопитството ни води към познанието, нали то ни кара да грешим, да се парим, да си ближем раните после, но накрая ни изгражда. Струва ми се, че мъжете никога няма да ни простят задето инстинктите ни са по-добре смазани от техните и природната ни интелигентност е далеч по-висша, та затова са решили да ни заклеймят като греховни и слаби. Цялата литературна история е пълна с примери как жената е носител на нещастия, морално и религиозно падение и тежко наказание за цялата общност. Всичко това, разбира се, е изкуствено насадено именно от въпросното общество, защото си няма друг начин да оправдае собствените си недъзи и закостенели мозъчета. Ерика Джонг казва нещо интересно по този повод:

We`re still not comfortable with sexuality in women being punished. The most promiscuous character in Sex and the City is rebuked with breast cancer. For all that Samantha bears it heroically, breast cancer is clearly a variant of the old dies-for-her-sins paradigm.

И колко пагубно е само да си мислиш, че и ти ще попаднеш във въпросната парадигма някой ден, само защото женската ти природа те е отвела към опознаването на неотъпкани пътеки. Социалните традиции поощряват невежеството и смирението у жените, а това от своя страна отключва гладът им за познание. Независимите жени вечно биват критикувани, осъждани, набеждавани за вещици (и преносно, и буквално) или директно за грешници. Лошото е, че колкото повече се подтиска женското любопитство, в която и да е насока, толкова повече то избива в изродени форми като прекаляване с удоволствията, с работата, с физическото изтощение и умствената изнемога и т.н. Уви, балансът е труден за постигане.

Аз обичам да казвам, че около нас ( и около вас) е пълно с хестръприни. Да, онези от "Алената буква", смелите мацки, които се опълчват срещу пуританщината и живеят живота, който сами са избрали за себе си. Вярно е, че обществото никога не ги приема изцяло, но това е сравнително ниска цена за вътрешната свобода, която получават. Много хора смятат, че женската свобода непременно минава през освободеното сексуално поведение. Нещата далеч не спират до там. Сексуалните ни срещи ни отварят врати към много тъмни и непознати кътчета на нашата психика и зареждат стремежа ни да обработим суровия материал на душата. Не можем да виним жените задето копнеят да се зреят и да се изграждат.

Но както не веднъж съм казвала, жената не може да зрее съвсем сама, необходимо е някой да я храни и тук знаете за каква храна става въпрос. Предизвикателствата, пред които я поставя един мъж могат само да я засилят към надбягването с други, житейски предизвикателства. Така се учим. Но както казах, it takes two to tango...