Love ON, love OFF

3.11.09


Какво се случва с връзката когато въгленчето, дето я топли прегори и изтлее? Намираш ли си ново или се абонираш за централно отопление?

С моя приятел сме заедно от 4 години. Първата година беше посветена на яростна консумация на любовта ни, втората беше годината на "извинените отсъствия"-365 на брой, третата година-съжителство и погледи накриво,задето "работиш прекалено много и нямаш време за мен", и настоящата, четвърта, годината на тлеещия въглен.

Питам се аз-нормално ли е след този къс време любовта ми да премине в обич,страстта ми -в нежност, а думите- в погледи? Възможно ли е леглото ни вече да познава всичките ни номера?

И накрая-защо все повече ми се случва да го обичам пламенно един ден и да ми е напълно безразличен на другия?

Отчаяно имам нужда някой да ме успокои, че за една сравнително дълга връзка това са съвсем обясними неща, че всеки минава през тях, че любовта е като светлината,от която се нуждаем, но не може непрестанно да ни свети-ту е On,ту е Off. Едва ли само аз мисля така; съмнявам се, че съм толкова студена..."Това е просто фаза", утешавам се.

Но когато съм на фаза Off ми се струва, че след малко ще сложа край, че няма да издържа и секунда повече, че едва дишам до това същество и дори искам да го нараня, за да не ми е само на мен гадно. Тогава ми се иска да мърсувам, да ходя по чуждо, да съм свободна отново...

И разбира се, не след дълго емоционалната ми и физическа студенина се стопява и отново искам да правя онези луди и искрени неща от първата година, да го наричам с глупави имена, да го милвам по няболата брада и да се страхувам от силата,която има над мен.

Така всеки път, всеки ден, всеки час. Включ-изключ! Ще ми се да се видя след няколко години-дали ще бъда с този човек, дали ще продължавам да го обичам все така на приливи и отливи,ще имам ли стимул да се опитвам...