28.11.09


Стоим си с него и пушим цигари на прозореца. Гледката е успокояваща- дъждът е окъпал улиците, а колите хвърлят светлини върху асфалта. Минават хора, качват се забързано в такситата, може би отиват на дискотека. Дискотека, която навярно ще завърши със замъглено съзнание и недодялан секс в някое студентско общежитие. Не им завиждам. Само се чудя как действа човешкият мозък, как тръгваш с идеята да изпиеш определено количество водка и после да отвориш краката си в такъв ъгъл, че да излезе напрежението и да влезе забравата. Следователно, забравата е нещо, към което се стремим, но най-бързият начин да я достигнем е с "неблагопристойни" действия.

Няма нищо неблагопристойно да искаш да го направиш след дискотека и 3 големи водки. Както казах, само се питам защо. И защо непременно е нужно да се откъснеш от реалността , за да ти е добре. Не може ли да ти е добре и в реалността?

Погалвам голия му крак с моя гол крак. Домашно чувство, уютно. Цигарата постепенно променя вкуса си- от люта става сладка. След малко ще отидем до прозореца отново, за да запалим по цигара и да погаля неговия гол крак с моя. В такива кратки моменти и реалността те кара да се чувстваш добре.