Та-тра-та, та-тра-та

18.11.09


Нещо тормози душата ми. Сърцето ми се свива всеки път щом влизам в дискотека. Поглеждам почти уплашено към баровете със смътното подозрение, че ще видя спретнато подредените (за момента)бели салфетки. Белите салфетки-емблемата на чалгата, метафора за "добро настроение".

Сигурно се чудите защо попадам в подобни заведения след като не харесвам поп-фолк. Е, така се случва, че диджеите на някои места някак успяват да вмъкнат половинчасова доза кючеци в своята програма и ако искаш някакво музикално разнообразие, трябва стоически да понесеш и "яките тупалки", и "водката за утеха".

Не мога да се съглася с мнението, че това е нашенската музика. Про-западната ми натура се бунтува при гледката на 15-годишни моми, накацали по де що има маса, със специално пригодени за случая дрънчащи препаски и мазни belly-та, които се лашкат в такт с ориенталските трели. Последният път, когато станах свидетел на сетчето от чалга хитове в най-лъскавия клуб в родния ми град, не можах да се съвзема от картинката: 4-5 девойки се бяха качили на високия барплот, но най-съобразително си бяха събули ботушките и се извиваха гротескно по бели чорапки( NB: сложени върху плътен черен чорапогащник). Пъпчетата им намигаха изпод два ката месо, аха-аха и да ме хипнотизират. Сигурно е много актуално да си с прическа на "вафлички", защото този елемент присъства при всяка уважаваща себе си чалга-поклонничка; тя размахва грива и всички момчета на по 2 бири+ са в краката й, (които от своя страна, да не забравяме, досега са щъкали босички). Много е важно и гланцът за устни да е с 3D ефект, за да можеш да правиш муцки като се снимаш и устните ти да блестят като на Азис след филинг. Да си "тупалка" е култ!

Има и една по-хард категория чалгари- тези с многото пари и липсата на нищожна музикална ( и всякаква друга) култура. Те гледат отвисоко от своя грандомански Олимп, те са от хайлайфа, те са Louis Vuitton маниаци с пристрастие към перкусиите. Само с щедър бакшиш можеш да си поискаш от онези палави тъпанчета и да се вживяваш в ролята на Стояна (бел.ред. Стояна е "барабанистката" на Ивана; бел.ред. Ивана е ултрамегазвездата на поп-фолка). И така, настане ли кючек-тайм, вадим барабанчетата и блъскаме, колкото ни душа сака (няма нужда да е в такт, важното е да е силно и да си избухват мадамите). Това също изглежда като нелека задача, защото всички "перкусионисти" се потят като прасета, това съответно ги обезводнява и се налага да потретят срещата си си Джак/ Джони/ Джим. Няма лошо, хидратация му е майката.

"Ъпсурт" май бяха изпели, че "животът ни е поп-фолк". Евала, баце, баш така си е... Возиш се в такси и дама с гърлен тембър те поучава да не ходиш с женени. Пътуваш с градския транспорт и току си успял да се абстрахираш от миризмата, "минетепонавътре-то" и опрелите се в теб 27 човека, когато слухът ти долавя весел рингтон 'Изневерявам тииии'. Дори наскоро Бойко Борисов бе възпят от фолк-певачки. Ето на, чалгата е всепроникваща, тя има пипала и фенове навсякъде, тя е машина за пари и промиване на мозъци. Безспорно има и изпълнители с отлични гласове, но въпросът е, че тези гласове биват лансирани чрез лустрото на платиненоруси extension-и, щедра дажба силикон в гърдите (и навсякъде където медицината позволява) и няколко сесии за мъжки списания. Това е мода и се продава. Българските тийнеджърки не се прибират в 21ч., за да си напишат домашното, например, не, те чакат новия албум на Гергана и ходят с 10-см токове и с плътна очна линия на училище. Повечето от тях не могат да пишат грамотно, но искат да станат следващата "-ана". А за момчетата това е добре дошло- наточена мацка с празна глава, идеално!

Ясно е, че във всичко това има изключения, но те не са обект на тази дискусия. Мен ме интересува повече посоката, към която сме тръгнали ние и най-вече тези, които са по-млади и от мен. Чудила съм се какво ще те накара както си стоиш и да си пуснеш някои "хит" на Тони Стораро, примерно. Какво в генетичния ти материал (и в живота ти) така се е объркало, че и да си го превъртиш... Някои казват, че на маса е хубаво да си пуснеш малко такава музика, защото вдигала градуса. Хм, не мисля, че преди навлизането й някой е страдал от липса на забавления и настроение. Въпросът е, че чалгата се поражда първо в ума и после залива всичко останало. Т.е. ако приоритетът ти е да минаваш винаги по тънката лайсна и хубавото изкарване за теб се ограничава с ракия, салата и мешана скара, то тогава и музиката, която ще предпочетеш ще възпява всевъзможни картини от бита. Не искам да звуча като музикален сноб, все пак, за да напиша този текст и аз поназнайвам коя певица коя е и колко пъти "само си е повдигала бюста". Не мога да се примиря, че вече се раждат дечица, които едва ли не от утробата на майките си могат да щракат с пръсти. Не мога да се примиря, че това се харесва на повечето хора в България и че това до голяма степен определя националния ни манталитет. Не искам да живея в България-страната на тарикатите, щракалките и ноктопластиката. В една почти идеална България аз отивам на дискотека, хората си стоят с обувките и подът не е осеян с бели хартийки...