Мистър без портфейл

6.11.09


Винаги обвиняват нас, жените, в меркантилност. Не отричам, че има известно основание за това, особено имайки предвид кофите поп-фолк помия, които ни заливат. Най-често срещаните типажи по заведенията са бичета с размерите на гардероб под ръка с млади наточени какички. Първата ни мисъл в такива случаи е: тя е с него заради парите. (Понеже подобна причудлива двойка едва ли обсъжда законите на квантовата физика.)Но връзката им е съвсем логична- на големия мачо му трябва сериозен PR пред приятелите му, защото това би било единственото му доказателсво, че може да го вдигне, а на "манекенката" й трябва някой, който да я води по лъскави места и да й създава контакти. И така тази уникална по рода си симбиоза всъщност се превръща в някакъв механизъм за изграждане на конкретен имидж, а за това не можем да ги виним, милите.

Това, което повече ме вълнува е защо повечето жени не искат да бъдат с мъж без пари. Стига се и до там, че в някои случаи жените искат да бъдат С ПАРИ, ако може-с мъж към тях. Но нека изключим екстремните примери. Аз съвсем откровено си казвам, че искам мъжът до мен да има пари (т.е. да изкарва повече от мен). Да, никак не обичам еманципацията, защото вярвам, че именно на мъжа му е отредено да бъде лидер, но такъв, който да оставя жената да се развива както пожелае.Идеята за "мъж с пари" не опира до това той да ти купува всичко, което пожелаеш, да те хрантути и накрая да те изрита от апартамента (и от Лексус-а си). Напротив, мъжът с пари е просто вид тотем за непрокосновеност. Имаш ли го, имунизирана си срещу депресивни състояния, породени от факта, че "искам-поне-веднъж-някой-да-се-погрижи-за-мен". Ти го имаш, той е там, можеш да го докоснеш, можеш да го усетиш, но това, което получаваш от него е отвъд материалното. Той ти дава сигурност.

Фройд би се посмял от сърце тук и би казал: "Търсиш бащината фигура, или още по-точно, искаш да имаш пенис,затова така неистово се стремиш към богат мъж. Тъй като откакто свят светува мъжът е отговорен за изкарването на парите, последните са се превърнали в символ на мъжественост (и власт) и ти искаш да бъдеш мъж." Добре, татко Фройд, бих се съгласила с теб, но само донякъде. Не е вярно, че се стремя към богат мъж, стремя се към мъж, който е по-богат от мен. Искам да знам, че ако не дай си боже някой ден закъсам, ще мога да разчитам на него. Самата мисъл е доста успокояваща. Няма нищо по-приятно от щедър мъж, особено такъв, който е дискретен, но в същото време умее да си харчи парите разсъдливо и с вкус. Такива мъже обикновено плащат сметката с отмерено отброяване на няколко банкноти под масата, имат много любопитни консуматорски навици и в повечето от случаите са щедри не само на средства, но и на чувства.

Веднъж излязох с един млад и симпатичен мъж. Седим си ние и си пием мохитото в едно съвсем обикновено заведение в Студентски град. Приятен разговор, всичко гладко, докато не дойде момента за сметката. Държа да се знае, че си извадих портмонето, за да си платя 6-те лева за коктейла.... И си го и платих де! Той дори не понечи да вземе моята част. Това моментално ми развали мнението за него. Не че не мога и сама да си платя (в крайна сметка, не бих поръчала нещо, което не мога да си позволя), но съм на мнение, че на първа среща мъжът е този, който трябва да почерпи от чиста проба кавалерство. Такъв е ритуалът просто, така се прави. България не е на първо място по равенство между половете, затова тук все още е прието мъжете да проявяват известна доза джентълменство на първа среща. Вече ако срещите зачестят, да, тогава делим. Както и да е... по-късно опасенията ми за въпросния мъж се потвърдиха- липсата на елементарна щедрост е показател и за други липси, къде физически, къде емоционални.

Най-лошото нещо от цялата работа е, че ако един мъж не печели достатъчно (за всеки "достатъчно" има различни параметри), то това значи, че не е достатъчно находчив и амбициозен. Не познавам жена, която да не се възхищава на успели мъже. Правенето на пари изисква упоритост и твърдост, които правят един мъж неустоимо секси в очите на "нежния" пол. В днешно време гореспоменатите качества не са само за мъжете, но това само означава, че господата трябва да са два пъти по-находчиви, за да спечелят уважението на еманципираната жена на 21 век. Чувала съм какви ли не истории за мъже, които се комплексират от успехите на своите партньорки, затова гледат да си отмъстят с деспотично отношение и словесни обиди. Но какво можем да кажем за тях, ако бяха по-умни щяха да насочват енергията си в нещо по-градивно.

Не веднъж мама и тате са ми казвали, че като няма пари, нямало и любов. Убедила съм се, че наличността на парите е от огромно значение за съхраняването на любовта. Неслучайно героите на Хенри Джеймс са винаги от благородно потекло и са изключително богати. Това позволявало на съзнанието им да се откъсне от битовите неща, от злободневното, и така да се съсредоточи върху по-възвишените теми. С думи прости психето, един вид, взема връх над материята. Ами, поклон, мистър Джеймс, ще ми се и аз да съм героиня във ваша книга. Това още повече потвърждава теорията ми, че ако мъжът до мен е материално-стабилен, аз ще мога да се фокусирам върху неговото душевно SPA и респективно, благосъстоянието на нашата връзка. Затова парите не са средство, те са третия (равнопоставен) член в една връзка.