"виненки"

11.11.09


Спомням си как като бях на 4 или 5 още живеехме в дома на баба и дядо. Вечер се събирахме всички за вечеря и към края дядо ме слагаше да седна на коленете му и ми даваше да си пийвам от домашното му вино. Това трябва да е един от първите ми съзнателни спомени от детството- стипчивият вкус на виното и преплитащите се екзалтирани гласове около мен.

Днес мога да кажа, че виното е единствената напитка, която почитам повече от водата и която боготворя с небце на лаик, но със сърце на поклонничка. Познанията ми може да са елементарни, но си имам изграден вкус и предпочитания. Най- хубавото нещо на виното обаче, е, че всяка глътка можеш да свържеш с определена емоция. Спомените се завъртат в главата ти и започват да жужат точно като гласовете в кухнята на баба и дядо. Пиенете на вино е ритуал- дали на ухажване, дали на бизнес съблазняване, дали на "зашиване" на сърдечни рани, или на социализиране- всичко може да бъде полято. В книгата си "Seducing the demon" Ерика Джонг пише, че неколкократно е посещавала Анонимните алкохолици именно заради страстта си към виното. Нищо друго не можело да я опияни така... Е, не можем да отречем, че сигурно е прекалявала с количеството, но истината е, че виното носи едно много по-различно, по-изтънчено пиянство. Не искам да звуча елитарно, но съм убедена, че виното крие не само истината, но и ключ към по-закърнелите кътчета на човешката природа като склонността към поетизиране на злободневното и желанието да обича (и с тялото, и с ума си). Забележете само как всички думи, с които говорим за виното са от любовния речник, защото като че ли то разбулва всички лица на любовта.

Различните сортове отключват в мен различни картини; идват бързо и проблясват в съзнанието ми като по филмите, с ослепителни визуални ефекти. Първото ми напиване (на 16г. )- на един Трифон Зарезан с моите съученици в една механа; кисело шардоне, от което се смях 2 дни и половина. Първата ми среща с любимия човек- червено, гъсто, "най-хубавото, което имате". Опознаването на новите ми колеги на по "чаша" вино в 344 стая в 42 Б в Студентски- купешко вино, което отваряхме с неимоверни усилия, поради липса на тирбушон. Една разходка с лодка край Рединг- първият ми (и любим) шенин блан на FMC и един от най-идиличните ми дни.....О, и разбира се, сексът след 2 чаши вино е незабравим- тялото става податливо, а вкусът се изостря. Различно е от секса след ирландско уиски или секса след мартини, просто се отварят други вратички на емоционалността.

Хората, които не обичат вино са рядкост, но аз съм убедена, че се изисква някаква по-специфична сетивност, за да обичаш виното. Обожавам странните думички, с които описват тялото, аромата и послевкуса на виното. Имам чувството, че сомелиерът, който ги е измислил за пръв път е бил като мен: просто си е стоял със затворени очи и е отпивал, различни по цвят и големина геометрични фигури са се завъртали в съзнанието му и спомените са го връхлитали- топли устни, дъх на праскови, тръпчив вкус на раздяла, сладки и опяняващи първи целувки, по-зрели и още по-запомнящи се такива, кехлибарено-златисти очи, танц на знойна танцьорка... Могат да се измислят какви ли не епитети. И все пак, хората, с които го пием допринасят за истинския послевкус.